Поемата „Свадата с Локи“ може да се окаже изненадваща за мнозина — в нея боговете, които сме свикнали да възприемаме като понятие за съвършенство и безгрешност, се оказва, че обладават човешки черти и слабости, можем дори да кажем твърде човешки.
Оставаме с впечатлението, че всичко онова, за което си говорим помежду си с близки и приятели, за което мечтаем или искаме да променим, за да стане животът ни по-смислен и пълен, но ни се изплъзва по някакъв начин и отдаваме това на несъвършената ни човешка природа, вече се е случило… на боговете.
Едва ли ще можем да открием другаде пример за по-конкретно и директно заявление за това, че създателите на Мирозданието, онези, които знаят съдбите на всички и всичко, които ще предизвикат гибелта на познатите ни Светове, със своите слабости и потайни страни, поразително приличат на нас, хората.
Към книгата предлагаме и прочит на част от паралелния текст на Айгир Сверисон на исландски и български език във вид на интерактивен уеб интерфейс на адрес edda.roboread.com